автор: Wendy

Не ме харесваш толкова различна.
Не се побирам в твоите стандарти.
Не се отучих в локвите да тичам,
да ходя примерно по тротоари.

Не мога подходящо да се влюбвам.
Обикна ли, от нищо не ми пука.
Сълзите си да скривам ми е трудно.
Засмея ли се, пея със капчука.

Не ме примеш...Даже си уплашен.
Такива хора май се вписват сложно
във твоите понятия за щастие.
Защото постоянно те тревожат...

Защото нещо в тях не се забравя
и с времето нараства многократно...

Не ме харесваш?... Тръгвай си тогава,
но остави открехната вратата.

Защото знам, че тайно в мен си влюбен...
Напразно ме раняваш и отричаш.
В тълпата лесно е да ме загубиш...
Обичай ме каквато съм! Различна.