автор: zarin

Трибуни бол. Декор, завеси
и цели орди
поетеси.
Едната хрома, друга глуха,
и всяка пише
за разтуха.
Между пералнята и боба,
пак идва ред
на таз тегоба.
Напрягат мисли, бърчат чело
и нов шедьовър
почват смело.
Хвърчат луни – по две на строфа,
а пък звездите –
цяла кофа.
Текат сълзи, души ридаят -
за архидемони
е раят...
Какво да кажа? Куп причини
човек без ум
да се спомине.
Култура днес така се прави.
А аз съм веч
без нерви здрави...