автор: joy_angels

Жената на 40 не е на толкова –
живяла е едва 40 пролети,
а като че ли били са само есени
и все порои са се свличали по кожата.
Жената на 40 не се подлъгва,
не се подхлъзва по очи и обещания,
защото цялата е в синините на доверия и
приятелства отплували към нищото.
Жената на 40 е строга,
макар усмивката й да разцъфва зимата -
не чака тя измамност на понятия
да стоплят погледа й, а разпалва печката.
Жената на 40 е скъпа
и все по-скъпа е на думите,
прибира във сандъка своите “искам”
и нищи ги, когато мракът даже спи.
Жената на 40 е щедра
и все по-щедра става на мълчания -
затуй когато промълви “обичам”
по нечий гръб припламва жиг.
Но тя прескача есенните проломи
и щедра пролет в дланите засява,
щом токчетата й припяват до мъжа,
открил жената на 40.