автор: Princesssa

Разделиха се без драматизъм, без излишества от емоции, без напразни, закъснели чувства. Почти като приятели. Тя си тръгна наранена, а той-предаден. Тя успя да скрие сълзите си, а той да възпре една късна въздишка. Тя дори съумя да се усмихне преди окончателно да сложи края, а той да й прошепне някакви утешителни думи. И двамата бяха зрели хора, умеещи да прикриват добре това, което наистина се случва в душите им. И въпреки това… беше раздяла.
И в нея нямаше красота. Но поне болката, пустотата и липсата ги имаше в изобилие.
Тя взе болката, той-липсата. Тя плака всяка вечер в продължение на месец, той се будеше всяка сутрин с нелепата надежда, че ще я открие до себе си… за да открие тишината на стаята. Тя преглъщаше мъката с трескава работа до изтощение… за да запълни със смисъл деня си. Той се опитваше да я замести с множество неподходящи жени, които да унищожат самотата на нощите му.
Тя се омъжи четири години след раздялата им. След още четири се разведе. Без колебание. Той на два пъти беше на крачка от брака, но така и не се реши да се свърже завинаги с някого. Без съжаление.
Тя се опита да промени живота си из основи-смени работата си, премести се в нов дом, подстрига косата си по момчешки късо и свали излишните 7 кг. За да забрави. Него. Той живееше сред прах и спомени, сред стари снимки и до болка повтаряни навици. За да помни. Нея.
Тя обиколи света. Той написа книга. Тя търсейки утеха,той-спасение.
Тя лъжеше себе си, че го е забравила. Той забравяше себе си, лъжейки се, че някога тя все пак ще се върне.
Тя имаше бъдеще, той-минало. Но никой не съумяваше да бъде щастлив в настоящето.
След време… когато тя имаше повече мъдрост, отколкото чар, а той-повече спомени, отколкото мечти, двамата отново се видяха. За да се поздравят сковано… и всеки да продължи по пътя си. Защото има щастие, което веднъж разделено не може да бъде събрано. Въпреки всичко.