Бялата тенджерка с жълти цветчета
вече забрави какво е месо,
вече забравих къде е момчето,
дето се смееше,аз ли бях то?
Пролетна къщичка с бели дървета,
летни светулки и жълти звезди
вече ги няма,без мене морето
вече раздава и мойте мечти.
Жълто-ръждиви валят снеговете
вече на двора и в мойте коси,
вече не удрям жените и с цвете,
обезцветих се съвсем...Ти не си!
В.Еличов