автор: biser4e

Защото съм отсъствала тъй дълго
от думите , от другите, от себе си
присъствието ми бърза да нахълта
за да стъписа стъпките на времето.
Да мога в промеждутък тишина
да залича страха, че няма да се върна
в издайната приятелска сълза,
в кристалче сол от студ превърната.
Да нарисувам някому прозорец,
зад който гледа ничие момиче,
и чака пролетта , за да отвори
сърцето си за него, да обича...
Или пък да разплискам светлина,
сред тъмната обител на тъгата
на някой неповярван досега,
изгубен в чужди светове мечтател.
Да посадя дърво, да построя
на друго къщичка за птици.
Душата ми да се превърне в дом,
на безпризорните ми мисли....
Защото съм отсъствала тъй дълго
във търсене на истинския смисъл.
Приятели, простете , че нахълтах,
но май че точно този свят ми липсва...