автор: sashtata

Навярно прекалено дълго сме очаквали
и сме подреждали наивно светове.
А онзи свят, по правило, си е оттатък -
ние тук подпираме увиснало небе.
Скъперници сме. Бродираме си митове
и кърпим мигове под грим от суети.
Проскърцват пресъхнали душите ни -
хвърчило с корен и покриви без дим.
Плуваме с героични пози в чашите,
рисуваме по пясъка усмихнати слънца,
а слънцето в очите ни нагарча,
вярата пелиново сладни.
И все говорим за криле и дързост,
за драми, сънища с черно-бял акорд.
От много думи станахме на котви
забравили, че бурята е истинския дом.