автор: Evanescence

"... през деня без умора изграждам,
през нощта без пощада руша."

Аз поставям във огнена рамка
всяка мисъл и чувство и страст.
Всеки страх аз убивам със камък,
всяка болка със смърт я церя.

- В мен атлазено лято въздиша,
пепелища и мрак - покрай мен,
а сред пламъка - есенна киша.
Но сред кишата - дух несломен!

Аз замахвам живот да отнема -
от отломките вечност градя -
нито жалост ръката ми снема,
ни от мъка отвръщам глава.

- В мен прибоят шепти и напява,
наоколо - пясък и прах.
А хиените глас извисяват.
Но не сещам и повей на страх!

По-далеч от носа си не виждам -
хоризонтът е вътре във мен.

- Сред жаравата - есенна киша.
Но сред кишата - дух несломен!