През зимата е снежна топка.
Докато в шепи я държа,
докато с топлина я грея
тя капе нежна от дланта.
Отива ли си, или само
ликът сезонно си мени?
Любов нали не си отиваш?
Недей Любов! Ще ме боли.
През лятото ми е росица.
Преди жар Слънце да жари,
потича нежна по листата
блаженство да ми подари.
Отива ли си, или само
ликът сезонно си мени?
Любов нали ще ме запалиш?
Нали си страст, Любов? Нали?
През есента проскърцва в шума.
Увива се около мен - мъгла.
Прегръща ме през кръста луда,
в очите- страст, по пръстите -слана.
Отива ли си, или само
ликът сезонно си мени?
Любов нали ще ме погалиш?
Ще ме целунеш пак? Нали?
През пролетта под бяла вишна
разклаща клоните на пук.
За да съм бяла и желана.
Здравей Любов! Оставам тук.
11.01.2010