автор: mim

Заливат ме спомени, без да питат дали съм ги канила
Алчно преревземат ума ми, сърцето раняват, цяла треперя

Сама съм, отдавна си тръгна, но някак те виждам и все едно още си тук
Побиват ме тръпки и сякаш твоите пръсти по кожата ми пропълзяха
Оставам все така сама, но като че устните ти моите докоснаха
Мираж е, плод на болезнено раняващи спомени, дошли неканени
Ехо от твоите думи натрапчиво кънти и се слива с шепота на капките
Навън вали да ми напомни може би, че всичко започна в нощ дъждовна

Очите ми преливаха дълго, сега са две пресъхнали реки
Там някъде в гърдите ми обаче така и не престана да боли

Това оставяш ми за спомен, а после като сянка се изгубваш в мрака
Едва ли болката ще си отиде, едва ли ще забравя, едва ли ще се примиря
Боли и болката изгаря, но както огъня стоманата калява, така и мен калява тя