автор: dimitech

И третия – любимия ми, вечен носител на златен медал гаден автостоп:

Ивайловград.
Някои от вас сигурно са чували името на това малко градче.
Други, повечето – сигурно не.
Малко география за тези, които не знаят нищо за Ивайловград:
Много на юг, много в източните Родопи...там, където Арда пресича гръцката граница, преди да се влее в Марица...
http://www.hs.government.bg/hs/ivaylovgrad.htm

За мен лично Ивайловград си остава завинаги свързан с една цифра.
18970.
Поделение 18970. Или така известното Ме Не О.
Там служих.
Най близките градове (в смисъла на ГРАД, а не на териториална административна единица, наречена за удобство град) бяха Хасково и Кърджали.
Не е трудно да си представите що за войник бях.
Само едно прилагателно: ЛОШ.
Заяждах се с който не трябва, правех напук разни простотии, правех по дефоулт разни простотии, и арести, арести, арести...
Свиваше ми се стомаха при думата „отпуска”.
6 месеца не бях излизал от поделението. (Е – „презоградските” не се броят)
Колкото и да не му се искаше на командира – на едни стрелби постигнах много невероятни резултати и бях награден от прочутия началник щаб на артилерията в Крумовградския полк подполковник Вушев. ( с кодовото наименование ВУШКАТА...)
Гарнизон с преспиване.
Комбата си умря от яд...ама няма какво – наложи се да ме пусне в отпуск.
Гарнизонка...
Тва е една такава хубава отпуска, дето тряа чааааааак на другия ден да се прибереш в поделението и можеш (почти) абсолютно законно да се напиеш.
Да забършеш някое гадже. И така нататък...
Гарнизонен е и защото нямаш право да напускаш пределите на гарнизона. На града тоест.
Сутринта отивам да си получа войнишката книжка лично от командира на поделението, изтърпявам едночасова тирада: „Ти си издънка! Забранявам ти да употребяваш алкохол, да се обличаш в цивилни дрехи, да напускаш пределите на гарнизона без мое знание, забранявам бла бла бла бла бла бла....”
Слушах му глупостите до 9 часа.
Стоя прав, краката ме сърбят от нафталинените парадни панталони, два номера по-големи, както и сакото, както и гадната зелена риза и гадната както нафталинената 2 номера по-малка фуражка...
Изтърпявам безкрайното мрънкане, козирувам и размазвайки се от кеф напускам поделението.
От входа на поделението до „къщата” – един абсолютно незаконен амбулантен магазин има 150 метра под 30 градусов наклон надолу.
Купувам си бутилка „Стария дъб” (през 96-та беше много модерно пиене), отпивам 50 грама, размазвам се от разливащата се помен топлина и щастлив поемам към автогарата.
Изненада.
Кофти изненада.
Има само два автобуса за Хасково и два за Кърджали.
И двата тръгват в един час.
Сутринта в осем и следобед в четири и половина.
Охо...ква автогара, бе...
Отправям се на бегом към изхода на града (един изход е и за Хасково, и за Кърджали...)
Засядам и започвам да чакам да мине някоя кола.
Както съм с униформата...няма начин да не спрат.
На войник – всеки спира.

Минават няколко автобуса на влизане в града...от околните села... изтърбушени ПАЗ-чета и изтърбушени АВИИ...

Минаха три часа.
Изпих междувременно „Стария дъб”, изядох половинката хляб и половинката шпеков салам дето си ги купих.
Налях си бутилката с вода.
Няколко пъти.

Към обяд – някъде между един и два, чух рев на двигател.
Мина една кола.
Москвич, зелен. Осмак. С триъгълните мигачи.
Само че се движеше в грешната посока.
Влизаше в Ивайловград.

Стана 4 следобед.
Седем часа висях на изхода на шибания Ивайловград и мина само един Москвич, зелен. Осмак, С триъгълни мигачи. И то в грешната посока.
Подскачам.
Чува се рев на двигател ОТ ПРАВИЛНАТА ПОСОКА.
Накой ще ИЗЛИЗА от Ивайловград!
Мятам се на средата на пътя и разпервам ръце.

Не е кола.
Джип е.
С червен номер.
Тоя джип ми е много познат.
Лично съм му търкал седалките със стъклена вата...
Джипа набива спирачки, дясната врата се отваря и се почва едно...
-„ДИМИТРООООООВ....УБИВАМ ТЕЕЕЕ...ТИ НЕ МЕ ЛИ ЕБАВАШ МЕНЕ??? АЗ ЗАБРАНИХ ЛИ ТИ ДА НАПУСКАШ ГАРНИЗОНААААА!!! КВА Е ТАЯ РАКИЯ!!!... (автоцензурирано, аетоцензурирано и така, 15 минути автоцензурирано...) ”

Иде ми да го светна с бутилката между очите...

Продължават да хвърчат плюнки: „...Я СЕ ПРИВЕДИ ВЪВ ФОРМА И МАРШ ОБРАТНО В ПОДЕЛЕНИЕТООО!
КОПЧЕТАТА, КОЛАНА И ВРЪЗКИТЕ НА ОБУВКИТЕ В ДЕЖУРНАТА СТАЯ И МАРШ В АРЕСТАААА...”

Чувам на фона на крясъците боботене и пъшкане...

Минава една табела

„Ивайловград – Кърджали”
на предното стъкло на грохнал „Чавдар”.

След него, на 20 метра втора табела

„Ивайловград – Хасково”
На предното стъкло на брата-близнак на грохналия „Чавдар”.

Взимам си сака на гърба, обръщам се и бавно тръгвам към поделението.

Ония продължава да се плюнчи и да крещи, но вече няма смисъл.

Вървя и си се хиля...

Вървя към поделението и си умирам от смях...егати и автостопа...