автор: ringo

Бяхме млади и много наивни,
любовта ни оплете във мрежа.
Лунни нощи и залези дивни -
тъй съдбата нещата нарежда.

На мокрия пясък на плажа
ти нашия дом нарисува.
"Ей тук ще живеем !" - ми каза
и после отиде да плуваш.

Погледнах рисунката косо -
да, истински замък! Чудесна!
Но после разсеях се просто
и някак съвсем се отплеснах.

Не помня след колко минути
отново при мене дотича.
Очите ти гледаха люто
и сълзи горещи се стичаха.

Вълна бе отнесла дома ни
и пясъкът беше пак равен.
Избухна във гневно ридание,
а после ми каза задавено:

"Какъв мъж тогава ще бъдеш,
когато дома не опази?
И има ли смисъл във бъдеще
мечти да градиме напразно?"

И гръб ми обърна разсърдена.
Загледа се с поглед премрежен
в съседа - красиво разгърден -
и май го намери надежден.

А аз към морето потеглих -
да плувам или да се давя.
"Фалшиво късметче изтегли!" -
горчивия извод направих.