автор: iony_ada

Платих мечтите ти със своите мечти,
със неизказаните думи на раздяла.
Дори душата си превърнах в тайник
за твойте премълчани истини.

Под непрозрачен похлупак
подхрани и отгледа любовта ми.
Разбивайки го, ти уби това,
което сам със страст създаде.

Аз търся диаманти в пепелта,
останала във мене след пожара.
Но ме разрязват само стъкълца
от счупения похлупак, под който бях живяла.

Все още нощем твойто "не"
се блъска във стените голи.
Но болката във времето ще се разтвори.
Ще се затворят раните след тежка кръвозагуба.

Но аз съм истинска, а ти -
сега самият зрителна измама -
пожертва ме и с мен унищожи
единствената част от същността си, която бе реална.