Ало там ли си, прозвуча гласът и в слушалката .Да тук съм отговори той, каза го с усилие, в устата му се беше пропукала горчива суша убиваща всяко зачатие на каквато и да била дума...
Защо мълчиш ...? Попита го Тя .....нямаш ли какво да кажеш.
Какво да кажа .? Слушах те, знаеш, че с мен можеш да споделиш всичко и ще получиш разбиране каквото никой няма да ти даде .Имаш го, аз те разбирам и не те виня за нищо. Сега спокоен ли си след като ти казах всичко..? Мълчах, не знаех какво да ти кажа, не бях готова да говоря ...Чувствам се толкова объркана ...Настъпи мълчание, макар и кратко то беше достатъчно дълго за да придобие разтегливото понятие за вечност... Да спокоен съм... отговори той, но не беше така , хилядите въпроси който се срутваха край него като в рушаща се сграда не му позволяваха да остане в състоянието наречено покой...И все пак той не беше толкова напрегнат, някои от случилите се неща които тя му беше описала му даваха някакво мъничко спокойствие.Спокойствие ......? А дали това не беше оня хилавата надежда която винаги протягаше тънките си невидими ръце в точният момент малко преди да полети с главата надолу.
Продължиха разговора си звучеше неговият глас .Беше себе си такъв какъвто винаги е бил опитващ да обрисува всяка своя мисъл с точните багри с каквито тя се беше появила в съзнанието му.Беше истински, прям и искрен.Всячески се опитваше да я притегли до себе си отдалечавайки я от вината която тя може би чувстваше.
Да Той беше истински .А Тя ...? Дали Тя най после беше това което е , или отново говореше неща които чувства сега, но тогава не са били такива.
Кой знае ...У него имаше само въпроси...За първи път от няколко нощи насам той успя да поспи малко .Имаше нужда от този сън, главата му тежеше като оловна отливка, подобна на онези вплетени в рибарските мрежи с цел да потъне по скоро мрежата в случая тази не успяваше да потопи ни една от неговоите мисли. На сутринта Тя звучеше различно,смееше се шегуваше се , напрежението в гласът и беше отсъпило място на закачливите нотки. Това беше като наркотик за него, в ума му имаше една единственна мисъл ...днес е хубав ден...
Прекараха почти целият ден заедно. Усещане за взаимност близост и може би още много неща . Всяка секунда с теб ми е ценна и аз я приемам като подарък ,такива бяха думите му когато и описваше чувството си да е с нея.
Не мислеше за това което беше се случило .В действителност бяха се случили много неща които нараниха душата му . Няколко пъти Тя беше проявила нескрито пренебрежение спрямо него.Единствените неща с които оправдаваше поведението си бяха доводите,че е обещала да е с другият и че е нямала възможност да му обръща внимание.Звучи абсурдно но той го приемаше, мислеше си, че това е цената която е трябвало да плати за да е с нея. Всеки път тя успяваше да звучи убедително и всеки път той преглъщаше всичко.Погледнато от страни неговата реакция би могла да бъде сметната за чиста наивност, нейната на свой ред за безочливо лицемерие ...
В крайна сметка всеки реагираше според естеството си.
През този ден Тя няколко пъти спомена ...другият ...фактът, че не се е обаждал .Никак не е трудно този факт да се счита като някаква двузначност в случая.
От една срана Тя успокояваше него... това разбира се не се случваше ...истината беше ,че той усещаше нейното раздразнение породено от липсата на обаждания от въпроният някой .Отново беше обещала, щеше да пътува с другият...обещание което казваше ,че ще изпълни и след това приключва .Все едно на себе си Тя няколко пъти изтъкваше възможноста да не замине . И двамата знаеха,че това са само думи .Той вече не и вярваше.На следващият ден Тя трябваше да пътува ...Да ...за него този ден беше като заколение ,мълчеше стискаше зъби и се опитваше да прегризе лепкавите пръсти на оная мъка , която нагло го беше стиснала за гърлото в опитите си да го задуши.
Тя трябваше да свърши някои неща ,звучи налудничаво но в искренното си желание да е с нея той и предложи да я откара с колата .Налудничаво ,но все пак всяка секунда с нея му беше подарък и той за нищо на света не се отказваше от него .
Думата която би синтезирала цялото негово отношение към нея беше ОБИЧ.
Чиста искренна всеотдайна .такава каквато може би се описва само в книгите .
Човек би помислил ,че нещо такова е невъзмоожно в действителният свят ,че това е нещо което би могло да съществува само в страниците на някой роман .
За жалост не беше така .Той я обичаше ....обичаше я до толкова ,че беше загубил самоуважението си ......обичаше я повече от себе си..Той беше човек притежаващ способноста да обича .Да обичаш е трудно .Стара максима за която никой не се замисляше ...Да обичаш означава да прощаваш .Да обичаш значи да разбираш.Да обичаш все едно живееш животът на някой друг .Той обичаше ....И така денят отмина, чуваха се по телефона питаше я кога ще пътува.Наближаваше най трудният момент да я види преди да тръгне.Тя му се обади ..видяха се долу на входа .изпушиха по цигара ...мълчаха думите се бяха изпокрили като мишки в потъващ кораб .нямаше и следа от тях ...
Защо мълчиш ....? Попита Тя ...А какво да кажа ...отново тишина .
Не си и помисляй да ме изпращаш чуваш ли ....хайде качвай се нагоре ...
В очите му образът и помътня ....бяха плувнали в сълзи ...Дааа мъжете също плачат ...
Гледаше я през прозорецът чуваха се по телефона ...Съжалявам ,че си там ..измъчваш себе измъчваш и мен ...Ще те изпратя, дори само с поглед да е но ще те изпратя прошепна той ...шепот който всъщност беше стон от дълбините на ранената му душа .
Дойде автобусът ......спря и потегли отново .Тя го изпусна, хвана си такси за да го догони , десет минути по късно Тя звънеше на вратата му .....какво злорадстваш ли изпуснах го ...Той не каза нищо ...Беше си налял чаша вино, смяташе с него да споделли самотата .Мислеше какво да прави със себе си когато я няма ...не намираше отговор.
Нищо не е случайно , промълви той ще изпуснеш и другият.
Съдбата понякога дава знаците какво да направим и какво не ..Много рядко ние хората им обръщаме внимание и погрешната стъпка е налице .
Говориха си за това кога ще се върне...че Тя ще му се обажда ...че той може да и се обажда ...Ще се прибера вдругиден сутринта ще се чуваме ...това бяха думите и преди отново да тръгне .
Докато пътуваше не спряха да си говорят по телефона , малко преди да пристигне тя затвори. Повече не се обади ...Той опита няколко пъти чу я само веднъж, държеше се студено и надменно.После телефоните мълчаха .бяха изключеи ...За него беше тежка нощ .
На сутринта отново нямаше обаждане.Потърси я той, звучеше по студено и от снегът който бе затрупал всичко навън.За пореден път звучеше онова познатото ледено пренебрежение.Затваряше телефона в един момент беше груба , държеше се с него сякаш той беше някой за който и е все едно .
Мдаа разбирам ...Времето да спра настъпи ...Уморен съм ... Същото време е както вчера когато тя замина .Отново ненужен , досаден и нежелан .Може би някога ще си спомни за мен .Може би ...Отново настъпва нощ ...отново очаквам самотата ...Ще я прегърна, свикнал съм с нея.Искам да спя ...искам да забравя ...искам да не мисля ...Ще заспя...
Такива бяха мислите му ...
Такова беше желанието му ...да заспи..
.....СЪН.......