автор: tiamat

Боли ли те от тъмния ми смисъл...
От най-дълбокото, -
от корена на огъня,
от който тръгва всяка бурна мисъл...

До непокорния му връх...
До изнемогване...

Болят ли те умиращи пространствата,
които се стопяват във очите ми...
Безбрежните реки болят ли страннико,
когато знаеш, че препускаш по сълзите ми?

Болят ли по ръцете ти небетата,
останали... от минало докосване?
Дъгата е бесилка разноцветна, -
илюзията обрича на жигосване.

Боли ли те от тъмния ми смисъл?
От най-дълбокото -
от корена на огъня -
до най-изпепеляващата мисъл,
че само с тебе мога... и не мога...