автор: walely4

На какво се надявам ?
Чудо няма да има.
Само пепел и плява,
само есен и зима !
Докога да очаквам ?
Бъдещето се свърши.
Само мен си прецаквам,
вътре нещо се скърши...
Няма чувство достойно
да подпаля фитила.
Дали вана със хвойна
би ме успокоила?
Или нечия обич,
дето гледа през плета ?
Тя ще спретне ли лоби
в мислите на поета ?
Нямам вече устои
и забравям да давам,
в мен са диви усои...
Но все пак се надявам !

В.Еличов