автор: flap

Откачено е, знаеш ли? Много!
Пълна лудост е тази мечта.
Да повярвам във нея? Да, мога,
както в хиляди други неща...
Ти за мене да бъдеш опора,
аз за тебе – добрата жена,
да ме пазиш от другите хора,
да живеем в чудна страна.
Да простираме своята близост,
като чисто, изпрано пране,
да я пазим от всякаква низост,
да я пазим до утре поне.
Щом отворя очи да те видя
по-щастлив от предишния ден,
да спестявам аз всички обиди,
ти да правиш това и за мен.
Да сме заедно вечер, когато
мракът тежко се плъзва в нощта
и да ставаме все по-богати
от взаимно красиви неща.
Да те чувствам, когато те няма,
че си само за мене роден,
любовта ни да бъде голяма,
като дълъг през лятото ден.
Лесно мога да бъда обичана
с тази моя наивна душа.
Не е трудно да бъде събличана,
не е трудно, нали не греша?
Ще я вземеш в ръцете си бяла,
топла, тръпнеща, само за теб,
сякаш само за теб е живяла,
удържала на вятър свиреп.
Ще я вземеш туптяща и волна,
живопърхаща в свойте ръце,
но почувстваш ли нея доволна,
ще политне в небето – перце...
Откачено е, знаеш ли? Точно
щом постигнеш и тази мечта,
ще се хвърлиш към друга – порочно,
както всички нормални неща!