Не ме е страх да почвам отначало,
страхувам се предсрочно да не спра!
Живеенето,то се е видяло,
ще го живея...докато умра.
Не искам лошо никому да правя,
от никого не чакам благодат.
Дано да мога нещо да оставя
след себе си,макар и от инат!
Успокоен не си ли,в теб е Адът,
успокоен ли си - във теб е Рай,
пред тебе всички бариери падат,
душата ти когато литне...май.
Със мъдростите лесно се живее,
с живота май че нещо не върви...
Но аз си свиркам със уста и пея,
напук на бъдещите светли дни!
В.Еличов