автор: LJULJU23

Дори тъгата е убийствено красива
със своите разплакани очи,
усещаш я туптящо-страстно жива
с блестящо-нежни сребърни сълзи.

В тъгата има огнени отблясъци,
прикрити зад небрежна меланхолия,
стаени вопли, стонове и крясъци -
неопозната дива територия.

Тъгата е като художник дързък,
напипал пулс във своята творба,
рисуващ по лицето горски бързеи,
превръщаш ги в бушуваща река.

Като стихия мощна е тъгата,
необуздана, несломима, непокорна,
откраднала покоя на душата,
оставила сърцето безпризорно.

Една сълза отронена се спуска,
превръща се в лавина и повлича ме,
в порой от бесни, бурни, ярки чувства:
Здравей, тъга, аз твоя съм - обичам те!