автор: nikoi

С теб нямам нищо общо. Минзухари
в зениците ти разцъфтяват пламъчно.
А кактусова болка в мене пари,
в съня ми рецитира дъжд от камъни.

С теб нямам нищо общо. Ти люлееш
дъгите над света със своя смях.
Понякога се случва да се смея,
но три пъти съм виждала дъга.

С теб нямам нищо общо. Синева
и бели хоризонти спят в платната ти.
Рой облаци над моята глава
изгубват ме във лабиринти вятърни.

С теб нямам нищо общо. Празнословя
защото ми е трудно да призная,
че ни обвързва нещо като обич-
перо от птица, пееща за рая..