Натискам спусъка на този делник -
отказвам острието на измамното безвремие.
Отказвам да съм свой единствен спътник
и все по-малко себе си да бъда.
Опръскалите утрото ми мисли
внимателно ще събера и ще ги взема -
насъщни са за бъдещите празници
навярно пресолени с безразсъдност.
Дали ще има празници? Ще има.
Ще има слънце, ярко до възкръсване.
Ще има слънчогледови слова
и пъстра като сън гореща музика.
И мястото ми в този бързащ свят
ще ме намери без да съм го търсила.
Оставям страховете си да спят.
Усмихвам ти се. И натискам спусъка...