автор: ringo

По тялото ти в лятна утрин
блестяха капчици роса,
като пчеличка ги събирах с устни
за питата на любовта.

Косите ти, красиво разпилени,
ухаеха на дъхава трева.
Ти - сгушена, притихнала до мене,
разпитваше какво е любовта.

Внезапно звънкият ти смях разсипа
на късчета заспала тишина.
Докосна ме с ръка и ме попита
дали наистина е любовта.

Замина лятото, далеч замина.
Смехът ти звънък с него отлетя.
Вървя сега сред есенни градини
и търся дирите на любовта.

На гнило днес тревата ми мирише,
росата пък прилича на сълза.
Какво ли има толкоз да се пише -
при нас не се е спряла любовта.