автор: perko

Свалих си чепика и станах веднага по-малък.
Добре, че с костюм съм – той реномето ми вдига..
Хвърлих костюма – О, Боже!, хем смешен, хем жалък.
Свалих очилата – мале каква шушумига!

Шапката снех – отдолу ракетна площадка
Без ръкавици – ръцете ми като кокили.
Свалих си чейнето – викам на патката фатка
Потника снех – само кокали, кожа и жили.

Остана едно да сваля, ама вече си трая.
Голотата ме плаши, тя реже в душата ми рани.
Ако си хвърля и долните гащи накрая,
страх ме е да си помисля какво ще остане.