автор: walely4

Започвам социалните контакти
с билетчето за градски автобус.
За да се заговориш,трябва такт и-
не дай си боже-речникът Ларус.
Да имате случайно химикалка?-
свенливо питам дамата пред мен-
получи се една поема малка,
която ще Ви пея някой ден.
-За ква ме мислиш,бе,онкъл прошарен?
Аз само чатя в Скайпа и Фейсбук...
Да те не видя утре окошарен
за секстормоз във джейла бе,морук!
-Простете,исках само химикалка!
Артист съм,лейди,нямам пет пари...
Приличам ли на стара откачалка?
Та аз си имам личен сайт дори!
-През интернета ми е твоят сайт бе!
Не се ли виждаш,че си май офлайн?
Тръгнал да пише стихове тунайт,бре!
Такива пращам на франкфуртнамайн!
...Така завърши мойта социална
контакто-драма,казвам го всерез.
Дали ще срещна някоя нормална-
да заслужава милионы роз?...
В.Еличов