автор: walely4

Няма ангели,няма небе,
щом душата изгубена страда
сама някъде,в глухо дере...
Кой ли път ще я води към Прада?
Долу всичко спокойно тече,
все едно не си бил на Земята...
Само Майка със сълзи пере
свойта мъка...и гледа вратата.
Ето,в клоните гълъб дойде,
духна вятър,разклати ограда...
Ти се връщаш...Това ти ли бе?
Няма знак.Но и няма пощада...
Тук си...може би!Хайде,добре,
не се вижда навън през стъклата,
аз ще дойда при тебе,дете!...
Майката е небе за Душата.
27.12.09
В.Еличов