автор: Evanescence

Душата ми мълчи за вас,
момчета,
с тихия ромон на спокойните ви стъпки,
с горчивите акорди на дрезгавия ви смях,
душата ми мълчи.

Душата ми мълчи за вас,
момчета,
за слънчевите капки в летните ви погледи,
за полъха на нежност в силните ви прегръдки,
за тихия ромон на спокойните ви стъпки,
за горчивите акорди на дрезгавия ви смях,
душата ми мълчи.

Душата ми мълчи за вас,
момчета,
от бялата меланхолия, с която я пълните,
от кобалтова носталгия - когато ви няма,
от слънчевите капки в летните ви погледи,
от полъха на нежност в силните ви прегръдки,
от тихия ромон на спокойните ви стъпки,
от горчивите акорди на дрезгавия ви смях,
душата ми мълчи.

От обич мълчи душата ми,
момчета,
че никога не е достатъчна.

[28.XII.09]
[12:22ч.]