автор: janita

Есента към своя край отива,
студът сковава нашите сърца,
аз малка глътка щастие отпивам,
последна глътка топлина.
И времето така си отминава,
летят сезон подир сезон,
само надеждата остава.
Със своя сив и стар балтон,
тя ще ни топли цяла зима
и ще ни шепне вятъра суров,
че слънце пак за нас ще има,
и много истинска любов.