Да се ражда. Длани да се пълнят.
С хляб и сол да наспори софрата.
И деца да гукат покрай нея,
и усмивки да не слизат от лицата.
Да е род, Родината запомнил,
да е сита на блага душата
и да помним и добро, и лошо...,
но да пазим огъня в сърцата!
И да са честити дните ни до края -
във очите слънцето да слиза,
ритъм да е на кавал и гайда,
златоткана да е кърпата за хляба.
Агнета да блеят във кошари,
с гроздов сок да натежи лозата,
да сме здрави, живи и честити
и отново да се прероди душата!