Сега съм тук говорим си с Надеждата .
Ще дойде ли../попитах /...пак ?
Недей да мислиш аз съм ти утехата ...
Съдбата ще реши кога и как ....
Обича ли ме...? Питам я отново .
Не знам. Когато няма я прегръщай мен .
Не мога само с теб Надежда да живея ...
Напротив ... можеш с теб съм всеки ден .
Сънувам я дори когато буден съм ...
Навсякъде аз виждам нейното лице ...
Със колко сила да обичаш избор труден е .
Любов е ...Тя превръща всеки във дете ...
Така ми липсва ...сили нямам вече ...
За мен превърна се в начало в край .
Животът ми в очакване изтече ...
Сега намерих я и пак я губя май .
Ти остаря отдавна не си същата ...
В нозете ти разтече се умората .
Тежа ти много, знам не си всесилна.
От мен ръце протяга, свлича те тревогата ...
Така с Надеждата говорим си .
Тя... замълча видяла истината в думите .
А аз унесох се във будното сънуване,
и Теб потърсих пак рисувана във мислите...