автор: sania

Какво е коледа и при кой идва?
За децата е „дядо Коледа” – подаръци, изненади, радост около елхата. Те не виждат джуджетата , но ги чувстват и са щастливи, че ги чувстват. Те знят , че ги има и ако не дойдат и не ги видят , както понякога се случва , за една година ще забравят огорчението и
следващата Коледа отново ще чакат и „дядо Коледа”, и джуджетата и Снежанка. И така докато пораснат или докато остареят. Тя Коледата се превръща в надежда и надеждата казват умирала последна т.е. умира бавно в тях и със сигурност заедно с тях.
Пиша „тях” защото се надявам , че не пиша за себе си.
Вчера видях малката кибритопродавачка. Беше на седемдесет и три. Стоеше до заключените колички за пазаруване на градския супермаркет. Супер маркетът беше празничен даже дръжките на количките, бяха червени , като че ли в тон с празничното настроение. Имаше огромни празнични намаления с необикновени „дискаунти”, но нямаше нищо без пари. Тя и не искаше нищо без пари, защото беше на седемдесет и три. Хора влизаха - излизаха ,коли идваха – заминаваха, валеше слаб, тих ,пухкав сняг.Тя стоеше там. Не просеше , не досаждаше , на ъгъла на сградата, на течението на пътникопотока. Стоеше до празните заключени колички за пазаруване. Беше наредила пет малки найлонови пликчета със домашно нарязани и сушени, златно жълти ябълки.Не знам от къде ги беше брала , но знам че още през август или септември , когато ябълките са полуузрели тя е писала писмо на дядо коледа , като дойде, когато дойде , да и намери някой с повече пари и да и купи петте пакетчета сушени плодове и да занесе в къщи на стареца за няколко левчета радост.
Тя стоеше там. Не просеше , не досаждаше , на ъгъла на сградата, на течението на пътникопотока. Висока около метър и шестдесет , Облечена в стара широка , дълга до глезените пола, с избеляло и изтъркано кафяво ватено сетре. Стъпила върху две парчета лъскав картон от луксазна опаковка – по едно за всеки крак. Гумените и галоши и дългата пола почти скриваха вълнените чорапи.
Тя стоеше там. Не просеше , не досаждаше , на ъгъла на сградата, на течението на пътникопотока. Стоеше до заключените колички за пазаруване и не пазаруваше, а продаваше. Продаваше защото се надяваше , че ако с дядо посрещнат новата година, чудото ще оживее , най – после ще ги посети и те ще заживеят доволно и щастливо.