автор: plamen

Мръква се, потръпва старата гора,
а на миг от нея ври, кипи града,

мръква се... Утихват моите въпроси,
страхове, съмнения, грозни парадокси...

Мисля, за какво ли... За безцелни тайни,
за несподелими светли светотатства,

за изящни пръсти свити над клавишите,
за кафе, за нищо, за това двустишие...

Но това са фрази, вятър, суета -
Коледа отново слиза над света.

(Коледен вариант на едно супер-старо и наивно стихотворение)

Светла Коледа на всички!

Пламен Павлов