автор: ringo

В рамката на огледалото си ти -
великолепна - истинска мадона,
с очи, описани във древен стих,
с лице, свалено от икона.
Косите ти се спускат водопадно
и лягат на изящни рамене.
В картината пред мен се взирам жадно
и мисля си дали е сън? Но не!
Гърдите ти, изваяни от мрамор,
достойни за длетото на Роден,
повдигат се и слизат плавно,
събуждайки желание във мен.
С поглед те изпивам цяла
и, очарован, трудно сдържам дъх.
Но виждам - ти също вече си примряла,
нима за първи път те гледа мъж?
Подавам ти ръка и те повеждам
към скромно подреденото легло.
Вървиш до мене и не ме поглеждаш
с високо вдигнато чело.
Вървиш като към ешафода,
стаила страх, очакване и жар.
Спокойно, мила, то е в нашата природа
и то от боговете ни е дар.