Не мога
спокойно да обичам,
да приемам
на дози любовта,
на пустинен вятър
заприличвам -
където мина
паля и горя.
НаучИ ме,
да съм полъх от морето
в лятна жега
да съм бриз,
да премина леко
по лицето,
да съм нежният ти,
мил каприз!
НаучИ ме,
да съм пролетна и бяла,
направи ме
шепнеща река,
укроти ме с пръсти
до премала,
научИ ме
бавно да горя!