автор: osi4kata

и намирам поезия в този сезон...
без значение колко е кален,
влачи вятърът тъжен шансон
и вали, и вали до баналност...
и небето се свлича почти доземи,
и дърветата голи треперят,
но във влажния въздух надежда трепти
(откъде ли пък тя се намери?).
По перваза потропва разрошен врабец -
тропа-троп..,
хвърлям хлебни трошички.
Моят ден със минута расте,
а нощта ще е дълга за всички.
И сънят ще е траен, през този сезон
се затоплят в душата мечтите,
пускат корен,
намират си дом...
Мое малко врабче,
не отлитай....