автор: dara33

Сънуваш ли мойто завръщане?
Препускаш ли по лунни пътеки,
за да ме преоткриваш в лицето
на бялата, млечна, уморена луна?
Когато очите ти натежат от умора
успяваш ли да ме гониш от тебе?
Или ме търсиш безумно, отчаяно
искащ мойто ухание на жена...
Липсваш ми до безумие, болка, тъга.
Сънно те търся по лунните друмове.
Дорести конете препускат тогава и
сякаш за миг се достигаме двама.
Сънувай ме лунна и бяла в съня.
Прегръщай ме нежно в отмала...
Рисувай любовна красива игра
и обичай ме тихо дори и в съня.