автор: melanholika

Опитах се да пиша ,но писмото
заседна в гърлото на плика,
от покрива отчаяно и дълго
със всичка сила името си виках.
Вместо да търся пътища и влакове
(до себе си да стигна)продължих
да давя времето си в чакане
и може би така спасих.
последната идея за реалност.
Едно момиче в мен преглъща дните си,
едното храни гълъби по гарите,
а третото затворило очите си
пресича на червено светофарите.
И трите се прибират на разсъмване,
ключалката захапва злобно ключа,
заблъсква в мен забравения страх,
че цялата вселена ще научи
как аз не знам, как аз не мога
със себе си да разговарям.
Поставям и троша окови
и бягам.