Скромно стихче, посветено на Р.П.
Нощта отново спуска тъмната завеса,
и идва време да се спи...
А знаеш ли момиче, точно ти си тази,
от която сън не ме лови?
Защо наказваш ме жестоко,
спокойствие минута нямам аз
когато другите заспали са дълбоко
познай ти кой е буден в този час?
Не спят и моите ръце, готови
винаги да те прегърнат нежно,
не спят и моите очи, ще те намерят
и в пълна тъмнина,
не спят и моите уши, жадуващи за
звънкия ти смях вълшебен,
не спят и моите устни, шептящи
само твоето име,
не спи и моето сърце, най-силно бие
то за тебе, готово да се пръсне всеки миг...
Но има ли аптека, в която да намеря
лек за моята душа?
Това разбира се си ти, любима моя,
сега наистина съм сигурен в това!
В живота ми, изпълнен със тъги,
единствената моя радост се оказа ти...
Сега клепачите ми се затварят,
заспивам с мисълта за теб...
и с малката утеха, че в моя сън
ще мога да те видя пак!