автор: nikoi

Aко имам две ябълки- и ти имаш две.
Или една, ако другата от чакане е изгнила.
Имаш всичките сладкогорчиви плодове
на сърцето ми. Даром. Защото не зреят насила.

Ако черният смръщен овен ни изпрати на долна земя,
колко небета със теб ще сме преодолели?
Поне седем плюс нашето. А триглавата алчна ламя
ще излъжем с изгнилата ябълка. Сетне, узрели

за едно безвъзвратно изкачване, ще полетим
и ще стигнем до нашата сламена къща, където
огън, трапеза и бяла постеля ще натъкмим-
за да растат и да зреят във нас плодовете.

Плаче царкинята, плаче сто небета под нас-
нейната приказка още се случва, ламята вилнее.
Но ще слезе юначният момък там долу, а ти и аз
ще си отглеждаме ябълки както умеем..