автор: blisser

Знам, всичко ще е свършило до Коледа.
Ще имам сняг - приятелят ми стар,
една бутилка тъмно вино,
молитвите на будния олтар...

Ще имам себе си, ще бъда хляб
за гарвани, които никой не дочака.
Те спят в утрото на нощен вятър,
и вият във очите на луната.

Те сменят кожите на белите монаси,
a нокътя на времето е сляп.
Но аз не питам никого къде са -
на Коледа, е позволено да си слаб.