автор: Ika

Зимен полъх приседна в косите,
като шнола от цветно стъкло,
тихо прозорците дърпат очите си,
от сребристото снежно палто.

Всички покриви стават на лодки,
яхнали гърбави, снежни вълни
мачти – комини люлеят очите
а снегът, като грях ще вали . .

Лимоненото слънце се прикрива,
зад облак от дантели и памук
обидено е , хитро изтънява
като сърце, прегънато в юмрук.

Студено ми е, в утрин като тази,
и не от разни ангелски пера . . ,
звездите свои имена си имат,
прибирай се при твоята Луна. .