автор: krasnoludek

С горчилката събрана в душата ти
и болката успяваш да разплачеш.
На огледалото- обръснал си брадата си,
в душата си останал пеленаче.

Намразил си и хората и себе си,
навярно имаш свое право,
със сладко лошотията си глезиш,
а на доброто в теб храна не даваш.

Такъв ли е животът на самотника,
превърнал се в бездомно куче,
което топли се от чуждите огнища
и се прехранва ровейки в боклука.

Това ли е цената на спасението-
да се оставиш куче да те хапе,
да носиш незаслужено презрение,
а в кръчмите за теб да няма маса...

На бесните душите просят милост,
а гладните се молят за храна,
пияниците искат чаша вино,
а ти си просяк за душа.

Но аз застанала на моста,
приседнала от другата страна,
стоя...и с правото да прося,
от грошове събирам си съдба.

И някой ден, когато аз успея,
да си изпрося по- добра съдба,
ще те подмина, просяко, с презрение
и ще забравя, че на моста съм била.