Бях се зарекъл да не припарвам до ареста дори и и в мислите си ...но не би! Първо да обясня къде съм: Отново в гарнизонния арест.
Спомняте си - ония същия арест в които ме бяха заключили с баща ми преди време...та - как се озовах тук: Всичко започна в една компания, имаше едни разговори за шкембе - чорба, за видовете шкембе - чорба, за запръжката, за подправките и въобще разговора беше доста задълбочен.
Компанията - известни научни дейци, работещи в областа на шкембечорбологията и аз (лаик в областа) обсъждахме подходящите видове подправки, както и тяхното количество добавяно към съответната хранителна субстанция. Впоследствие, след като сменихме няколко маси, няколко сервитьорки, няколко менюта, или май по средата на тия събития изведнъж се изпуснах и намекнах за съществуването на ОНИЯ чорапи. Сега като се замислям - може би стана малко преди сервитьорката - филоложка да направи едно много атрактривно флиртче с единия от експертите и за да докаже и изтъкне своята физическа и психическа (и полова - единия косъм беше къдрав) зрелост бе му поднесла носител на генетичната си информация (въпросния косъм) в гарнитурата; По-късно същия експерт спомена за back-up на информацията под формата на втори косъм, но него не съм го видял - не мога да бъда сигурен. Ей - пак се отплеснах; Чорапа: Та споменавам аз че не е много правилно да се вкисва виното - това благородно изобретение на древните траки - и да се прави на оцет, които да швръцваш с оцетника в канчето с шкембето, а съществува и варианта да се използва употребяван чорап, които да се размаха около канчето (или чинията) с шкембе. Подкиселява добре (много по-добре от оцета, мен ако питате) - въпроса е да се внимава при боравенето с чорапа, тъй като все пак си е опасно. После други жизненотрептящи теми изместиха тази никак немаловажна тема за подправките и шкембето и някак си чорапа се забрави. Забрави се - временно. В един по-късен разговор - вече на друга маса, с други мезета и питиета въпроса за чорапа беше повдигнат на второ четене. И понеже народа не случайно е измислил поговорката "език мой - враг мой" обещах едно поднасяне на шкембе чорба в 04:30 часа на единия представител на института по шкембечорбология и в добавка - един от съответните чорапи като заместител на оливиерника (както е прието в ресторантски среди да бъде наричана конфигурацията солник, оцетник, оливиерник и черно-пиперник). Що ми трябваше да си отварям устата?! Нали - обещаното се търси повече от даденото, та и експерта по шкембечорбология на няколко пъти напомни, че е просто задължително да си изпълня обещанието за шкембе в 04:30 сутринта сервирано в хотелската стая; Ходих си до по някое време до дома и съм метнал единия от чорапите в багажника. От там тръгнаха белите. Понеже съм го пипал с голи пръсти (т.е. без ръкавици) проклетия чорап лявата ми ръка се сдоби с тежка бактериална екзема. Но това беше "малкия дявол"! В багажника протекли ускорени процеси на корозия, довели до пробиване на газовата бутилка на моята АГУ. Самия изтекъл от нея пропан-бутан не допринесъл много за избиването на колонията бактерии живуща на въпросния чорап, а напротив - преждеупоменатите бактерии организирали химическа катализа на пропан - бутана във висши полимери; Съответните полимери се окислили и получения продукт сам по себе си претърпял полуразпад и в края на краищата се получил каталитичен инхибитор. Новосъздаденото органично съединение, включващо в себе си и елементи използвани в полу-проводниковата техника и био-управляеми логически елементи започва да се саморазвива и самообучава. Докато всичките тези биолого-химико-физически процеси са протичали в багажника на колата ми аз междувременно съм вдигал тост след тост в разширената компания на шкембечорболозите. Партито приключи рано за мен - още към 00:30. Прибрах(ме) се, спах, събудих се шматках се с колата напред-назад, ходихме с част от групата по тракииски култови центрове и други исторически паметници и...съвсем забравих за чорапа в багажника. Как то и да е: изпратихме "гостите" и уморени тръгнахме да се прибираме. И на входа на родното село (град) ме спира патрул на КАТ. Най-обикновен патрул на КАТ. Аз давам десен мигач, спирам и се усмихвам многозначително. През двете мисловни клетки в главата на полицая протичат няколко пакета информация, симулира се някакъв мисловен процес, който задейства устата, която от своя страна изрича почти членоразделната фраза: - Стрши сржант 'дров, ваште дукументи моля! Аз реагирам адекватно - подавам тестето с бумаги, служебна книжка, пълномощни, паспорт на газовата уредба - гаранционна и тъй нататък. Сържант 'дров го повъртява в ръцете си, забелязва, че няма за кво да се заяде и задава следващия въпрос: Пожарогасител, аптечка, триъгълник и крик имате ли?! Евстевствено, че има! - оДговарям бодро аз и излизам да извадя комплекта от багажника: Тук вече се заформя белята! Въпросния чорап, развил собствен интелект вследствие на биолого-химико-физическата реакция с пропан-бутана, след рязкия приток на кислород, причинен от отварянето на багажника изпитва силен прилив на енергия, настъпва интелектуален бум и и в периода от няколко милисекунди в него протичат всички еволюционни процеси, които го изграждат като индивид. Новопридобитата му индивидуалност е повлияна и от потока на информация от използвания като преносна среда ефир (до тогава е имал информационно затъмнение, вследствие от ефекта на Фарадеева клетка постигнат от купето на автомобила). Сваляйки информация със скорост варираща от 512 кбпс до 2 Мегабита с работна честота 2,4 GHz, използвайки отварящия се капак на багажника като вълнов отражател и концентратор на радиовълни съответния чорап прави сводка на политико-икономическата обстановка на планетата и стигайки до извода, че въоръжено лице (полицая) с пистолет "Макаров" на кръста, кирлива риза, изсулени панталони и фуражка тип "Мекица" представлява непосредсвена заплаха за неговото съществуване, а също и съобразявайки се с добре познатата военно-тактическа максима "Най добрата защита е нападението" се хвърля да се защитава. Излита, като един японски самолет от средата на 40-те години на миналия век "Митцубиши" от багажника на автомобила ми и в старата самурайска традиция "Камикадзе" се забива право в устата на зяпналия от почуда чингифаец, че колата ми е технически изправна и с наличен комплект "Триъгълник, пожарогасител, крик и аптечка". Полицая асимилира случилото се за около 5 скунди, връзките между двете му мозъчни клетки, изработени в завода за реотани в Тирана започват да отделят топлина, протича нов мисловен процес и акта на самозащита на чорапа се възприема като нападение над длъжностно лице. Изплюва колонията на микроорганизми, опитва се да изрече всички ругатни които му идват със скорост по-голяма от тази с която може да възпроизвежда звукови сигнали и едновременно с това мускулите на устната му кухина се парализират. През това време, аз вече съм получил стомашен спазъм от смях, превивам се и очите ми се насълзяват (вероятно и от локалното повишаване на фактора pH на околната среда). Полицейската мозъчна конфигурация дропва, рестартира се и двете му мозъчни клетки почват нов обмен на информация по упоменатата вече електронагревателна връзка. Операционната му система тип "Полицинукс" обработва потока от информация и сработва системата за полицейска защита с кодово название "Арест" Та - белезници, извозен в "Лада 210?" до градския гарнизонен арест. и - така; сега стоя арестуван, ровча се в интернеда, дето е дарение от хамериканския фонд за подпомагане на правораздавателната система на развиващите се държави (АФППСРД)и се жалвам от късмета си. А - щях да пропусна две важи неща: - Вещественото доказателство (Чорапа) е избягал и в момента е в неизвестност. - Снощи не спах...мислих си какво ли ще стане с чорапа, ако се сети, че идват избори...то като се замисля има много големи шансове да бъде избран - и имиджа му ще е по-добър от тоя на доста кандидати, и от интелектуална гледна точка е по-развит...страх ме е да разсъждавам по тая тема...