автор: tomatroev

От "Разговори с Мавъра"

При хубаво време, напролет, често сядаме отвън. Разлистени, огромните чинари по крайбрежния булевард застилат всичко около себе си с велма от кафеникав мъх.

Този мъх пада навсякъде.
- Мамка му - каза господин С. и погледна в чашата си - няма ли край това?!
Професора, който пиеше кафе, се пресегна с лъжичката и извади парченцето мъх, паднало в бирата на господин С. По покривката имаше още от същия мъх.
- Това са семенца - каза господин Н., който току-що бе дошъл и седна до мен - от чинарите е.
Разгледах ги внимателно. Бяха наистина малки семенца, миниатюрни зародиши, по-малки от бълха, но с пухкава кафява "опашка".
- Влизат и през прозорците - продължи той - едно такова намерих между клавишите на компютъра ми...
Мавъра се усмихна:
-Приятели - попита той - пренебрежение ли някакво виждам към това чинарено семенце? А не трябва! Не ви ли казах, че и вселената не е нищо повече от гигантско дърво като това, където на върха, в короната и, сме и ние, хората!
И ние, хората, сме семена, но много по-незрели, зелени сме още... Колко по-незавършени и жалки сме ние ние в сравнение с чинареното семенце!
Всяко едно от тези хиляди, безброй семенца вече се е откъснало от дървото и ако попадне на подходяща почва, далече от него, ще бъде начало на ново дърво, на нова вселена...
А готови ли сме ние, хората, да се превърнем в нови вселени? Защото и нашето призвание е това, но сме още далече да го постигнем.
Всички ние: с компютрите си, с ракетите, които летят до Луната и близките планети, цялата ни цивилизация е още само малка пъпка в ствола на вселената. А кога ще израснем, кога ще узреем дотолкова, че да излезем извън нея?!
Защото и нашият път не е навътре, а обратно - навън, както и тези семена няма да поникнат вътре в дървото, което ги е създало, а извън него.
Не ние хората, а това семенце е връх на еволюцията, венец на природата! И не чрез нас, а чрез него тържествува и се разкрива в завършен вид великия божествен промисъл.