автор: vladolubenov

Стихотворение, писано след рецитал по стихове на Вапцаров по повод 70 г. от рождението му.

*

На сцената - тихо.
В дрехи работни човек.
В миг гръмват
няколко стиха
и въздухът лек
се раздира,
                  звъни
от думи-вълни!

Това е Вапцаров!
Той не умира!
Той пак е сред нас,
той пак ме плени
     с могъщия глас
на своята лира!

Аз дишам
с твоята вяра,
                              Вапцаров, -
и ми е леко!
Аз вярвам в Човека,
но често се питам,
с болка се питам
                    кога ли ще свърши,
                              най-после,
                                        човешката мърша! -

Докато дишаме
   все ще мирише
                    и трови
                              все нови
                                        и нови
                    жадни за въздух
                              и вяра
                                        дробове!

Аз имам и ум, и ръце.
Аз имам сърце.
Но не да създам
кариера! -

Аз искам да дам
          на хората
                    твоята
                              Вера!



Декември, 1979
Владо Любенов