На всички жени,
които сънуват един,
но се събуждат до друг
(обикновено съпруг) -
посвещавам
със съчувствие.
* * *
Обичам да те гледам заран
на сън когато се усмихваш
и страшно ми се ще да вярвам,
че във съня си мене виждаш.
Блажено се изтягаш и се галиш
и мисля си, че милваш мене.
Трогателно е как се палиш
и тичаш след изгубеното време.
И мъркаш, стенеш сладострастно,
представям си, че любиш мене.
Събуждаш огнените страсти?
Но огън днес отде ще вземеш?
Мълвиш на сън и нежни думи,
дали пък те не са за мене?
Но не. Защо съм толкова безумен?
Започна то - обратното броене!
След миг ще се събудиш и ще кажеш,
че пак въртят те колената.
И хапче ще потърсиш даже,
защото те боли главата.
Главата? Да. И с пълно право -
сънуваш друг, пък виждаш мене!
Жесток живот! Какво да правя -
върви проклетото броене!