автор: sbydnata

-----------------
Идваш всеки ден във мислите ми
пристъпваш тихо,
крадеш усмивките ми,
държиш в горещи длани
леденото ми сърце...

Дали си спомняш още
как
в онази нощ,
превзел душата ми
прекрачи онзи праг
и думите прошепна:
-Не знаех, че мечтите
могат да се сбъднат
в плът облечени!!!

Липсваш ми, Любов!
До болка!
Силно!
Безнадеждно!

Знам, Обич моя,
белязана от спомен огън
с поглед приведен
ще стъпвам по пътя-правия,
посочен от съдбата.
Ще крия тъга
зад дежурната усмивка,
ще гоня сълзите
и ще се връщам все назад
там,
в онази нощ
когато
мечтите бяха сбъднати облечени във плът!