автор: bilqna_popova

Нещо за очите ми казваш.
Нещо за голотата ми.
Нещо, което спира движението
на страха и въпроса в душата ми.
И аз оставам така:
в твоя поглед зеленоок огледана.
Прелъстена преди векове,
днес се спирам пред теб потребна.
Може би исках да прекося,
да си разреша по навик косите.
Да се засмея. И облека.
Може би щях да те питам...
Може би исках едно огледало.
Или събирах сто чувства в едно.
Пак преследвах разхвърляна Цялото.
Може би нещо...Но вече не.
Нещо за обичта си казваш.
Нещо как за теб съм красива.
И аз чувам гласа ти познат
как във всичко мое попива.
И затова съм в средата на стаята.
И на средата на моя живот.
Не аз дойдох. И ти не дойде.
А така ни срешна Посоката.
.........................................
Мисля да поостана... Докрай.