Аз нямам какво да ти дам –
пресъхнах цялата.
Като някогашна река
в пустиня превърната.
И всяка една прашинка
се протяга нагоре за капчица дъжд,
но вместо това
ти се надвесваш над мен
и искаш да пиеш..
Да пиеш жадно любов,
да вдишваш въздишки горещи,
да чуваш говор и смях,
от мен да изтръгнеш живот..
Но аз нямам какво да ти дам -
oт теб мога само да взема.
Да те направя свой облак..
За кратко..
И след това да се помоля
на горещия западен вятър
да те пропъди.
Защото ти не си моят порой,
не си моята стихия,
която преди теб отмина
и ме превърна в пустиня.
Аз нямам какво да ти дам,
разбери ме.
Облаче бяло, тръгни си.
Спаси се!
Преди да дадеш повече,
отколкото можеш
и да се превърнеш в пустиня.