Обичам по неведоми причини
увехналите стари слънчогледи,
да се поливам с остаряло вино
и да нанизвам спомени на креда.
Да си ги нося като накит,
тежащ на крехката ми шия
и с техния отминал блясък,
да мога днес да се прикрия.
Обичам по неведоми причини
да си играя с карфици,
да правя твои човечета от глина
и да ги ползвам като игленици.
Обичам по неведоми причини,
да те обличам в кошмари,
за „Добър ден” да те проклинам,
с надежда, че ще те поправя.
Но ти, човече- иглениче,
от моите увехнали градини,
ме караш все да те обичам,
макар и по неведоми причини.