автор: Rumir

Произведението участва в конкурса "Очи за себе си"

- Здрасти бай Стойо. Къде се изгуби?
- Епа сине, зима люта, дома си седех. На жешко.
Дръвца нацепим, огин накладем па като турим у тигано пет-шест яйца та ги изпържим и земем та се намлатим и я като човек. Па ка свършим дървата, отидем у кошарата и легнем у яслите. Оно у сеното жешко и я заспим. Па като засънуем Гинка - комшикята. Чисница и убавица е. И градинка си има. Тръгнала за вода на чешмата а я търчим по нея здравец да и носим. Па я настигнем, ем я целуем ем я гнявим. Па земе та ми стане студено на нодзете и се събудим. Ка погледнем я съм прегърнал Вакуша, а Рогуша ме лиже по бузите.Они кротки козите.
- На паша изкарваш ли ги?
- Па водим ги сине. Те време убаво, излезнем у корията там до Камико. Киселец си наберем, копривка малко. Некоя гъбка ако има. За чорбица. Па и некоя китка откинем, да си я турим у одаята. Они децата избегая у градо та нема кой да се сети. Еле Гинка комшикята, ама она млада а я стар. Ти сине, женет ли си? Оти аку не си да те запознаем. Ама да се пазиш от ергенете, и у кръчмата да не идеш да те не видат. За другоселец нема да я дадат.
- Женен съм. Две деца имам. Момче и момиче.
- Живи и здрави да са. Да си ги чувате и да се уважавате. Оти оно по дунята много вуци има. Те лани съм запасъл Вакуша и Рогуша у една ливада до глицерината на чича. Що съм се отвлекъл мисловно пай по наша Гинка, они ръгнали у глицерината. От дека е видел чича - търчи с бастуно, пцуе и ги гони. И куче води. Вълча порода. Дойдоя си при мене козите. Животинки. Не знаят дека беля прават. Иде и чича а я го гледам право у очите. Они светат като на вук. Завъртех се да погледнем дека е кучето а оно стои до мене и като човек ме гледа. Па земем та извадим от торбето комат леб та му дадем. Свето се обърнал, ама що да чиниш.
- Бай Стойо, щеше легендата за селото да ми разказваш.
- Аааа.... притчата ли? Ти що каза, дека мъжко и женско имаш? Я на тебе че ти я кажем а ти на сино ти, та те тека да се предава по поколение. На черка ти нема да я казуеш да се не плаши. Оти у древността преди да се появи първио наш селянин тука са живели киликанзери. Ма сега сине, време немам оти требе да идем сено да турам на козите. Та по натам. Айде сос здравйе.